Началото на бъдещият Институт по розата и етеричномаслените култури, гр. Казанлък е поставено през 1907 г.. Въпреки многобройните реорганизации, Институтът израства от малко опитно поле до водещо научно звено в етеричномасленото производство.
Идеята за създаване на Опитна станция по розата в град Казанлък датира от 1906 година. Тя е обсъдена по време на Първата конференция на розопроизводството в Пловдив, където с взетото решение: “Да се помоли правителството да основе изпитателни полета, където да се изучават всички въпроси по отглеждането на розата и други ароматни растения”.
През 1907 год. Министерството на търговията и земеделието отделя 26 дка от Държавния овощен разсадник в Казанлък, за да се засадят донесени от Франция маслодайни рози и други ароматни растения. Така под ръководството на Константин Малков се слага началото на научноизследователската работа с розата и етеричномаслените култури в България. По това време той е управител и на първата в България Опитна станция в с. Садово – Пловдивско. След неговата смърт през 1908 год. проучванията са изоставени.
Опитното поле е възстановено през 1921 год. като филиал на Централната земеделска опитна станция /ЦЗОС/ в София, под методичното ръководство на известния български учен Никола Пушкаров.
През 1924 г. със заповед № 5066 от 27.ІІІ.1924 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти, за управител на Опитното поле е назначен Константин Георгиев, който завежда службата “растителна защита” в Опитната станция в с. Садово. Научната дейност е разделена на два отдела: за опити с розовата култура и за опити с етеричномаслени растения. Дестилирането на розовия цвят се ръководи отделно.
След разширяването на опитното поле през 1925 год. е създадена и метеорологична станция. През 1928 год. са инсталирани два модерни казана за дестилация. Създадена е лаборатория за проучване на болести и неприятели по розата и етеричномаслените култури. Поставя се началото и на библиотечната дейност.
За периода 1928 - 1943 год. Опитното поле работи като самостоятелно звено, пряко подчинено на Министерството на земеделието.
С бюджета за 1943 год. Опитното поле се преобразува в Опитна станция за лечебни и благоуханни растения.
През 1945 год. Константин Георгиев приключва творческата си кариера. За близо 22 години научна работа той създава облика на изследователската работа в звеното и оставя за поколенията своите оригинални приноси в проучванията на маслодайната роза, етеричномаслените и лечебни култури.
От 1945 г. до 1980 г. ръководител на Опитната станция е агрономът Васил Стайков, който в последствие минава първа и втора хабилитация и приключва трудовия си стаж като професор. Той насочва вниманието си към основните етеричномаслени култури – маслодайна роза, мента, лавандула; започва работа по селекцията с тях; проучват се въпроси свързани с механизацията, растителната защита, физиологията на растенията, технологията на преработка при маслодайната роза; интродуцират се нови видове мента, салвия скларея, едногодишно резене. Започва изграждането на материално-техническата база, разширяват се международните връзки, привлечени са по-голям брой научни работници.
През 1955 год. станцията преминава към Българската академия на науките, през 1961 год. е обособена като самостоятелно научно звено с отделен научен съвет към Академията на селскостопанските науки.
С разпореждане на Министерския съвет от 1 януари 1967 год. Опитната станция се преобразува в Институт по маслодайната роза, етеричномаслените и лечебни култури.
В този период започва усилена работа за създаване на нови сортове от трите основни култури – маслодайна роза, лавандула, мента, като се използват методите на хибридизация и отбор. Поставените селекционни задачи са насочени към решаване на основни проблеми при етеричномасленото производство – по-високо съдържание на етерично масло, по-висок добив от единица площ, устойчивост на болести и неприятели, студоустойчивост, подобряване качеството на етеричните масла. Създават се първите сортове маслодайна роза “Пролет”, лавандула- сортовете “Казанлък” и “Карлово”, мента - сорт “Климент – 63”.
По проблемите на агротехниката и механизацията са изяснени изискванията на културите към основните хранителни елементи; проучено е разположението на кореновата система на различен тип почви; разработва се нов метод за вкореняване на маслодайната роза. Едновременно с това се създават машини специално за етеричномаслените култури – за подмладяване на лавандулата, за жътва на лавандула, за заравяне на ментови коренища, за пръскане на рози и лавандула с хербициди. Успешно се решават въпроси, свързани с растителната защита и много други.
С разпореждане на Министерския съвет от 25.02.1972 год. Институтът става поделение на ДСО”Фармахим”. Това го откъсва от Селскостопанска академия, където е естественото му място. Той получава задължението да разработва въпроси предимно от приложен характер, което е свързано с производството на ДСО “Фармахим”.
От 1970-1980 год. са създадени нови сортове маслодайна роза, лавандула, мента, валериана, татул, жълт мак, салвия скларея, едногодешно резене, декоративни рози. Построена е голяма експериментална работилница, дестилерия, лаборатория за микродестилация, три лаборатории за технологични експерименти.
С решение на Министерски съвет от 23.03.1983 г. Научният институт по розата, етеричномаслените и лечебни култури става звено от Научно-производствения комбинат “Българска роза”.
От 1980 г. до 1983 г. Директор на Института е ст.н.с. д-р Никола Астаджов. След него, за периода 1983-1985 г. – проф. д-р дсн Вълко Топалов, а от 1985 до 1990 г. - н.с. инж. Спас Куртев.
През 1991 год. Институтът става “НИРЕЛК-ЕООД” с ръководител агронома Иван Дянков.
През 1993 г. дружеството преминава към Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, а ръководителите са съответно Евгени Христов (1992-1994 г.) и ст.н.с. Георги Чаушев (1994-1996 г.).
За периода 1996-1997 г. директор на Института е ст.н.с.д-р Недко Недков.
През 1998 г. Министерски съвет отделя Института от фирма “НИРЕЛК-ЕООД” и го обособява като самостоятелно научно звено към МЗГАР с директор ст.н.с.д-р Георги Чаушев, а през 2001 г. е назначена ст.н.с.д-р Ана Маргина.
В периода 2001-2013 г. директор на Института по розата е проф.д-р Недко Недков.
В периода 2013-2017 г. през директорския пост преминават доц. д-р Наташа Ковачева, доц. д-р Лилия Кръстева, доц. д-р Васил Базитов, доц. д-р Георги Чаушев.
За периода 2017-2024 г. директор на института е доц. д-р Ганка Баева.
От 1 юли 2024 г. директорския пост се заема от доц. д-р Ана Добрева.
Научно-изследователската работа е организирана в научен отдел „Ароматни и медицински растения“, включваща направленията интродукция, селекция, сортоподдържане и семепроизводство; агротехника и растителна защита; технология на преработката на етеричномаслени и лечебни растения. Учените участват в колективите на няколко проекта към ФНИ и ННП.
Няколко са основните направления в работата на Института днес:
Интродукцията е приоритетна дейност за ИРЕМК. Разработват се задачи, свързани с проучване и въвеждане в култура на местни и чужди видове ЕМЛК. Днес интродуцираните растителни генетични ресурси в ИРЕМК обхващат представители от 216 вида на 45 семейства, от тях етеричномаслени растения са 77 вида, растения с лечебно действие 127 вида, застрашени от изчезване от флората на България 20 вида.
Селекционната работа с маслодайната роза датира от 1950 г., като широко е разгърната след 60-те години в ИРЕМК. Плод на тази селекция са сортовете Свежен /автор проф.Стайков/ и Искра /автор ст.н.с. Н.Астаджов/. Сорт Искра е райониран за страната и се използва за стандарт в системата на ИАСАС. През последните години са признати високодобивните, студоустойчиви сортове Елейна и Янина /автор ст.н.с. д-р Райчо Цветков/, създадени по метода на радиационния и химически мутагенез.
Сега в Института се работи по селекционна програма за създаване на сорт от бяла маслодайна роза, с високо съдържание и балансиран състав на етеричното масло, близко до това на Казанлъшката маслодайна роза. В процес на изпитване са нови видове маслодайни рози, интродуцирани от Англия, част от тях ремонтантни, като едновременно с това същите са включени в селекционни задачи.
За пръв път при маслодайната роза се въвежда методът инцухт за получаване на хомозиготни форми, стъпало към определяне генетичната идентичност на нашата роза – един въпрос, който все още не е ясен за науката.
Основите на селекцията при лавандулата в България поставят проф. Васил Стайков и ст.н.с. д-р Благовеста Чингова през периода 1950-1967 год. Те създават два сорта лавандула “Казанлък” и “Карлово” по метода на хибридизацията и индивидуалния отбор, а през 1974 г. сорт “Хемус” – отлично постижение на селекцията, приет от ДСК за стандарт. Следват сортовете “Дружба”, “Севтополис”, “Юбилейна”, които масово са внедрени в цялата страна.
През последните години в Института в колектив с водещ селекционер ст.н.с. д-р Райчо Цветков са създадени сортовете “Рая” и “Хебър”.
Ментата е включена в работата на Опитното поле, Казанлък още в първите години след откриването й. Плод на селекцията е сорт “Климент-63”, 1968 г., следват сортовете “Тунджа”, 1972 г. и “Зефир”, 1987 г., автор ст.н.с. Димитър Станев.
От създадените над 40 сорта ЕМЛК, ИРЕМК притежава авторски свидетелства за 19 от тях.
Работи се в областта на сортоподдържането и семепроизводството и агротехниката на културите, в т.ч. и на растителната защита.
Значителна част от дейността на Института е в направлението Технология на преработката на етеричномаслени и лечебни растения.
Институтът по розата и етеричномаслените култури е претърпял в своето развитие много промени в структурата и направленията на научните изследвания. Независимо от това, че Институтът е претърпял редица трансформации, той остава основен център за научно-изследователска, приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на етеричномаслените и лечебни култури в България.
|