|
Началото на бъдещият Институт по розата и етеричномаслените култури, гр. Казанлък, е поставено през 1907 г. Въпреки многобройните реорганизации, Институтът израства от малко опитно поле до водещо научно звено в етеричномасленото производство.
Идеята за създаване на Опитна станция по розата в град Казанлък датира от 1906 г. Тя е обсъдена по време на Първата конференция на розопроизводството в Пловдив, където е взето решение: „Да се помоли правителството да основе изпитателни полета, където да се изучават всички въпроси по отглеждането на розата и други ароматни растения“.
През 1907 г. Министерството на търговията и земеделието отделя 26 дка от Държавния овощен разсадник в Казанлък, за да се засадят донесени от Франция маслодайни рози и други ароматни растения. Така, под ръководството на Константин Малков, се слага началото на научноизследователската работа с розата и етеричномаслените култури в България. По това време той е управител и на първата в България Опитна станция в с. Садово, Пловдивско. След неговата смърт през 1908 г. проучванията са изоставени.
Опитното поле е възстановено през 1921 г. като филиал на Централната земеделска опитна станция (ЦЗОС) в София, под методичното ръководство на известния български учен Никола Пушкаров.
През 1924 г., със заповед № 5066 от 27.III.1924 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти, за управител на Опитното поле е назначен Константин Георгиев, който завежда службата „Растителна защита“ в Опитната станция в с. Садово. Научната дейност е разделена на два отдела: за опити с розовата култура и за опити с етеричномаслени растения. Дестилирането на розовия цвят се ръководи отделно.
След разширяването на опитното поле през 1925 г. е създадена и метеорологична станция. През 1928 г. са инсталирани два модерни казана за дестилация. Създадена е лаборатория за проучване на болести и неприятели по розата и етеричномаслените култури. Поставя се началото и на библиотечната дейност.
За периода 1928–1943 г. Опитното поле работи като самостоятелно звено, пряко подчинено на Министерството на земеделието. С бюджета за 1943 г. Опитното поле се преобразува в Опитна станция за лечебни и благоуханни растения. През 1945 г. Константин Георгиев приключва творческата си кариера. За близо 22 години научна работа той създава облика на изследователската дейност в звеното и оставя за поколенията оригинални приноси в проучванията на маслодайната роза, етеричномаслените и лечебни култури.
От 1945 г. до 1980 г. ръководител на Опитната станция е агрономът Васил Стайков, който впоследствие преминава първа и втора хабилитация и приключва трудовия си стаж като професор. Той насочва вниманието си към основните етеричномаслени култури – маслодайна роза, мента, лавандула; започва работа по селекцията им; проучват се въпроси, свързани с механизацията, растителната защита, физиологията на растенията, технологията на преработка при маслодайната роза; интродуцират се нови видове – мента, салвия скларея, едногодишно резене. Започва изграждането на материално-техническата база, разширяват се международните връзки, привличат се повече научни работници.
През 1955 г. станцията преминава към Българската академия на науките, а през 1961 г. е обособена като самостоятелно научно звено с отделен научен съвет към Академията на селскостопанските науки. С разпореждане на Министерския съвет от 1 януари 1967 г. Опитната станция се преобразува в Институт по маслодайната роза, етеричномаслените и лечебни култури.
В този период започва усилена работа за създаване на нови сортове от трите основни култури – маслодайна роза, лавандула, мента, като се използват методите на хибридизация и отбор. Поставените селекционни задачи са насочени към решаване на основни проблеми при етеричномасленото производство – по-високо съдържание на етерично масло, по-висок добив от единица площ, устойчивост на болести и неприятели, студоустойчивост, подобряване качеството на етеричните масла. Създават се първите сортове маслодайна роза „Пролет“, лавандула – „Казанлък“ и „Карлово“, мента – „Климент-63“.
 По проблемите на агротехниката и механизацията са изяснени изискванията на културите към основните хранителни елементи; проучено е разположението на кореновата система на различен тип почви; разработен е нов метод за вкореняване на маслодайната роза. Едновременно с това се създават машини специално за етеричномаслените култури – за подмладяване на лавандулата, за жътва на лавандула, за заравяне на ментови коренища, за пръскане на рози и лавандула с хербициди. Успешно се решават въпроси, свързани с растителната защита и други.
С разпореждане на Министерския съвет от 25.02.1972 г. Институтът става поделение на ДСО „Фармахим“. Това го откъсва от Селскостопанска академия, където е естественото му място. Институтът получава задължение да разработва въпроси предимно от приложен характер, свързани с производството на ДСО „Фармахим“. В периода 1970–1980 г. са създадени нови сортове маслодайна роза, лавандула, мента, валериана, татул, жълт мак, салвия скларея, едногодишно резене, декоративни рози. Построени са голяма експериментална работилница, дестилерия, лаборатория за микродестилация и три лаборатории за технологични експерименти.
С решение на Министерския съвет от 23.03.1983 г. Научният институт по розата, етеричномаслените и лечебни култури става звено от Научно-производствения комбинат „Българска роза“. От 1980 до 1983 г. директор на Института е ст.н.с. д-р Никола Астаджов. След него, за периода 1983–1985 г. – проф. д-р дсн Вълко Топалов, а от 1985 до 1990 г. – н.с. инж. Спас Куртев.
През 1991 г. Институтът става „НИРЕЛК-ЕООД“ с ръководител агронома Иван Дянков. През 1993 г. дружеството преминава към Министерството на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, а ръководителите са съответно Евгени Христов (1992–1994 г.) и ст.н.с. Георги Чаушев (1994–1996 г.). За периода 1996–1997 г. директор на Института е ст.н.с. д-р Недко Недков. През 1998 г. Министерският съвет отделя Института от фирма „НИРЕЛК-ЕООД“ и го обособява като самостоятелно научно звено към МЗГАР с директор ст.н.с. д-р Георги Чаушев, а през 2001 г. е назначена ст.н.с. д-р Ана Маргина.
В периода 2001–2013 г. директор на Института по розата е проф. д-р Недко Недков. В периода 2013–2017 г. през директорския пост преминават доц. д-р Наташа Ковачева, доц. д-р Лилия Кръстева, доц. д-р Васил Базитов, доц. д-р Георги Чаушев. За периода 2017–2024 г. директор на Института е доц. д-р Ганка Баева. От 1 юли 2024 г. директорският пост се заема от доц. д-р Ана Добрева.
Научноизследователската работа е организирана в научен отдел „Ароматни и медицински растения“, включващ направленията интродукция, селекция, сортоподдържане и семепроизводство; агротехника и растителна защита; технология на преработката на етеричномаслени и лечебни растения. Учените участват в колективите на няколко проекта към ФНИ и ННП.
Няколко са основните направления в работата на Института днес. Интродукцията е приоритетна дейност за ИРЕМК. Разработват се задачи, свързани с проучване и въвеждане в култура на местни и чужди видове ЕМЛК. Днес интродуцираните растителни генетични ресурси в ИРЕМК обхващат представители от 216 вида на 45 семейства; от тях етеричномаслени растения са 77 вида, растения с лечебно действие – 127 вида, застрашени от изчезване от флората на България – 20 вида.
Селекционната работа с маслодайната роза датира от 1950 г., като широко е разгърната след 60-те години в ИРЕМК. Плод на тази селекция са сортовете „Свежен“ (автор проф. Стайков) и „Искра“ (автор ст.н.с. Н. Астаджов). Сорт „Искра“ е райониран за страната и се използва за стандарт в системата на ИАСАС. През последните години са признати високодобивните, студоустойчиви сортове „Елейна“ и „Янина“ (автор ст.н.с. д-р Райчо Цветков), създадени по метода на радиационния и химически мутагенез.
В момента в Института се работи по селекционна програма за създаване на сорт бяла маслодайна роза с високо съдържание и балансиран състав на етеричното масло, близко до това на Казанлъшката маслодайна роза. В процес на изпитване са нови видове маслодайни рози, интродуцирани от Англия, част от тях ремонтантни; същите са включени и в селекционни задачи. За пръв път при маслодайната роза се въвежда методът инцухт за получаване на хомозиготни форми – стъпало към определяне генетичната идентичност на нашата роза, въпрос, който все още не е изяснен за науката.
Основите на селекцията при лавандулата в България поставят проф. Васил Стайков и ст.н.с. д-р Благовеста Чингова през периода 1950–1967 г. Те създават два сорта лавандула – „Казанлък“ и „Карлово“ – по метода на хибридизацията и индивидуалния отбор, а през 1974 г. сорт „Хемус“ – отлично постижение на селекцията, приет от ДСК за стандарт. Следват сортовете „Дружба“, „Севтополис“, „Юбилейна“, които масово са внедрени в цялата страна. През последните години, в колектив с водещ селекционер ст.н.с. д-р Райчо Цветков, са създадени сортовете „Рая“ и „Хебър“.
Ментата е включена в работата на Опитното поле, Казанлък, още в първите години след откриването му. Плод на селекцията е сорт „Климент-63“ (1968 г.), следван от „Тунджа“ (1972 г.) и „Зефир“ (1987 г.), автор ст.н.с. Димитър Станев. От създадените над 40 сорта ЕМЛК, ИРЕМК притежава авторски свидетелства за 19 от тях. Работи се в областта на сортоподдържането и семепроизводството и агротехниката на културите, включително растителната защита. Значителна част от дейността на Института е в направлението „Технология на преработката на етеричномаслени и лечебни растения“.
Институтът по розата и етеричномаслените култури е преминал през много промени в структурата и направленията на научните изследвания. Независимо от трансформациите, той остава основен център за научноизследователска, приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на етеричномаслените и лечебни култури в България.
|
